Налей ми пак ... в дълбока чаша,
налей ми отново истини... и нищо повече,
познавам те...  повярвай ми,
защото бях там когато проходи,
когато се смееше още с първите си неуверени крачки,
не че разбираше тогава, 
не че и сега разбираш,
това което всъщност никога няма да разбереш,
защото човек не може да се надскочи,
просто не може да отиде там на границата,
на собствените си възможности и да извика
"Мамка му това не е моята истина" ,
по дяволите може би струвам повече от едно погребение
и повече от малко сълзи в очите на ...
за малко да кажа любими същества,
но пък кво ти дреме... и на кой изобщо му дреме,
да продължаваме напред и напред и все така напред,
до деня на ...  

Малък превод за тези, които ги мързи:

Когато обвинените са прокълнати
и обречени в пламъците на скръбта
Извикай ме
Извикай ме измежду благословенните
x 2

Прекланям се ниско в смирена молитва
и те моля ...
Въпреки че моето сърце е стрито на пепел
Помогни ми
Помогни ми в последният ми час

Поздрави за различния стил и невероятния тон в стиха !

Благодаря.